Когато дойде това време на годината всеки човек разкрива чувствителната си същност и показва една нова страна от своя характер. Всички ставаме по-толерантни, по-състрадателни (или само си даваме вид пред останалите), но защо трябва да бъдем такива само по Коледа или Нова година?
      Преди години чаках с нетърпение коледните празници. Правех си планове за украсата на елхата (макар всеки път тя да беше една и съща), надявах се всяка сутрин, когато отворя очи навън всичко да е скрито под снежна покривка и първият снежен ден задължително се прекарваше  в борба със снежни топки. А скоро намерих и грижовно скрито от майка ми, писмо до Дядо Коледа, в което молех за кукла и каляска като онези по телевизията от преди десетина-петнайсет години. И все пак... тъжно ми е да си призная, не почувствах почти нищо, макар че бях вложила голямо усилие навремето да копирам таралежа от детската си книжка (за да ми обърне Дядо Коледа внимание). Да, сърцето ми трепна, но не силно и дълбоко... не както тогава... Спомних си всяка подробност и всеки факт, но не и чувството, което бях вложила.
      Така години насам Коледната нощ менеше значението си за мен и все още не мога да намеря точната граница, сблъсъка на детството ми с действителността. Може би беше, когато дядо ми за първи път ни поднесе изкуствената елха, която и сега се издига безмълвно в съседната стая с фалшивия блясък на новите играчки и подменените лампички; тази елха, която вместо със  свежест изпълва стаята с "аромат" на пластмаса. Или може би беше, когато разбрах че милият старец е фигура, която черпи средства от джоба на майка ми и баща ми за оставения през нощта подарък под изкуствената елха. Границата е неясно очертана, но все пак там. Какво виждаш ти, когато погледнеш навън и първият сняг е покрил клоните на ореха отсреща и всичко свети  така нежно? Какво виждам аз ли? Красота... но за миг, защото си припомням: "Днес съм на урок. "Красота"! Отново ще мръзна с часове по спирките..."
       И ето така година след година... Кой открадна Коледата на едно порастнало дете? Мисля, че знам отговора, но не искам да вярвам в него... Само чавек, абстрахирал се от света около себе си може да бъде щастлив (поне според мен).

Но не е ли това висока цена
за любопитните "деца"?

        Е, аз няма да губя надежда в Коледната свята нощ. И занапред ще пожелавам да си върна дори за миг онова нежно детско усещане в празничния разкош. Кой знае, може би след време ще пиша за детето преоткрило своята Коледа... На тези, които носят детското в себе си, пожелавам никога да не го губят. А на останалите искрено съчувствам...